Естественост

Обикновено свързваме понятието естественост с хармония, с неща, идващи от природата и все още неувредени. Този творец е труднодостижим, а засега ние хората, и в частност стоматолозите, се стараем просто да й подражаваме, когато са настъпили нарушения в тази естественост. Хармоничността и хармоничните пропорции, за разлика от красотата (абстрактно понятие), могат да бъдат измерванани, а оттам – възпроизведени до малки детайли.
Да вземем за пример човешкото лице – съществува една равнопоставеност между трите лицеви етажа (горен – от началото на косата до основата на носа между веждите; среден – до върха на носа; долен – до върха на брадичката. Те винаги трябва да се отчитат от зъболекаря, тъй като промените им говорят за съответни проблеми. Съществува пропорция и ширината на крилата на носа (двете ноздри) и разстоянието между двата горни кучешки зъба.


естественост на ухо естественост на лице профилна естественост

Дъгата, образувана от вътрешния ръб на долната устна е водеща и приблизително успоредна на дъгата, образувана от ръбовете на горните 6 предни зъба.
В профил горната устна е с 5-10 мм пред долната – положителна устна стълбица.
Много важно е сравнението в анфас между двете лицеви половини – те трябва да съвпадат приблизително, като се отчитат и индивидуалните особености (всички знаем, че разделено през средата вертикално човешкото тяло не е идеално симетрично при никого).

Златно Сечение

Интерес представлява и т.нар. “Златно сечение”, което е открито още от древните гърци преди над 2000 години, въплътено в архитектурата от този период, а по-късно например – в готическите катедрали, работата на ренесансови художници като Леонардо Да Винчи и мн. др. Резултатът му се нарича още “Число на Фибоначи” (или Фи) и е приблизително 1,618. Ако вземем например човешкият пъп, то той дели тялото ни точно в това сечение: горната към долната са както долната към цялата дължина на тялото. В наши дни това число се открива почти във всичко в природата и около него възЗлатно Сечение 2никват все повече въпроси и отговори ( например в: известните изследвания на потомството на зайци, крави, пчели; формата на черупките на мекотелите в морето; разклоненията на клонките на растенията; цветовете и листата; шишарки, ананас и много др.). Лицето не прави изключение, а също и зъбите. Такова е отношението в ширините между горния централен и страничен резец; между ширината на двата централни резеца и височината им; между ширината на усмивката от средната линия и ширината на първите 3 горни зъба от средната линия; и т.н. Всичко това може да бъде приложено за постигането на един удовлетворителен краен резултат от проведено лечение.

зъбна естетика правилен зъб естетика на зъби

Съществена характеристика на зъбите е тяхната форма, която е обща за всеки зъб (например всеки кучешки зъб може лесно да бъде разпознат като такъв), а същевременно и строго индивидуална. Така естественост (или естетика) се постига от стоматолога при съчетаване на общите правила и индивидуалните особености на лекувания. При редица нарушения от голямо значение са стари снимки на пациента в спокойно и усмихнато състояние, когато промените още не са били настъпили. Важна отправна точка например е следната зависимост: формата на централните резци е повторение на формата на лицето, но обърнато.Така формата на брадичката се асоциира с тази в областта на шийката на зъба. Честа грешка е фронталните зъби да се правят с неизразени шийки, което освен че унищожава венеца, създава изглед на усмивка тип “драженца орбит”. Тези разстояния се наричат амбразури и са между всички зъби гледани фронтално или отгоре (т.е. общо 4) и в норма са заети от венечната папила. Те спомагат за това храната да се плъзга по зъбите и да не отива към венците. Тези триъгълни процепи се образуват от екватора на зъбите (най-изпъкналата им част), благодарение на който те контактуват.
Освен формата на зъбите, друг съществен фактор е подреждането им един спрямо друг. Така всички зъби са върху една равнина (с изключение на горни странични резци, които са с 1-1,5 мм над останалите – естетичен фактор в човешката усмивка). Горните зъби покриват долните, като отпред те заемат около 1/3-1/2 от долните. При затворена уста връхчетата на долните зъби влизат в разстоянията между горните и обратно.
Отличителна характеристика на човешките зъби е цветът им като общо понятие. Повечето хора ги асоциират с бяло, а те съвсем не са бели, а още по-малко – матови. Определящ за нюансите на зъба е дентинът под емайла. Така например кучешките зъби са “по-жълти”, т.к. имат повече дентин, а предните зъби са по-тънки (ярки) и емайлът преобладава в режещия ръб, където те са прозрачни. Цветът на зъбите зависи от рефлектирането (отразяването) и трансмисията (преминаването) на светлината – опалесценция, транслуценция и транспарентност; също и от интензивни оцветявания (петна и др.) , ефекти от променената форма (атриция - възрастово, от скърцане или стискане на зъби, износване; абразия - химическо изтъркване от професионални вредности или стомашни киселини; ерозия - изтриване в областта на зъбния венец най-често от четка за зъби и др). Опалесценция е свойството на емайла да пропуска червено-оранжевите тонове, а да отразява синьо-виолетовите Същият ефект наблюдаваме на небето – по обяд то е синьо, на изгрев – оранжево, поради различното съдържание на водни молекули в атмосферата и ъгълът на пречупване на слънчевите лъчи. Транслуценцията е визията между пълна опакерност (непрозрачност) като слоновата кост, и пълна прозрачност като стъклото.
Цветът има 3 компонента – яркост, хрома (наситеност, интензитет) и пигмент (цветът сам по себе си). Човешките зъби нямат много пигмент, но той трябва да се отчита - например проба на керамика на жени трябва да се извършва с червилото им, т.к. то дава зеленикав оттенък на зъбите; в лабораторията трябва да се сложи розово-червен пигмент, за да се неутрализира този неблагоприятен ефект.
Хромата е обратнопропорционална на яркостта, т.е . повече дентин – по-малко яркост и повече хрома.
Допълнителен параметър е флуоресценцията – поглъщането на едни вълни, а излъчване на други. Тъй като дентинът е 3 пъти по-флуоресциращ от емайла, той луминисцира вътрешно.
Трябва да кажем, че най-трудни са пациенти, загубили представата си за естетика – с предишно некачествено стоматологично лечение. Те трябва да бъдат обучавани с различни диагностични визуални материали.
Едно човешко лице е като шлифования диамант – за да блести и пречупва светлината по най-разкошния начин всяка повърхност трябва да е обработена по точно определен метод, а и да е в хармония с цялото. Такива резултати може да постига единствено лечител, запознат в детайли с особеностите и прекрасните резултати на съвременната естетична стоматология.