Кариесология

Кариесологията е основна в стоматологията, тъй като от заболяванията на ТЗТ (твърдите зъбни тъкани) впоследствие се развиват всички усложнения в зъба. Това изисква ранното откриване и отстраняване на тези проблеми докато са още малки, но и справяне и с най-сериозните състояния, които са в домена на ендодонтията и протетиката. Тук влиза лечението на кариеса, некариозните заболявания на ТЗТ – атриция, ерозия, абразия, а също и на острите травми (най-често счупвания в емайла или дентина).

Тежестта на кариозния процес зависи от дълбочината (повърхностен, среден и дълбок) и размера на лезията (1, 2, 3, 4 и повече липсващи повърхности) и определя трудоемкостта на последващото лечение.

Предлагаме обтурирането или изграждането на зъбите по два основни начина – с пластични материали и с готови по предишен клиничен отпечатък лабораторни обтурации. В първата група са амалгамата и белите пломби – фотополимерите - ФП (или фотокомпозитите), химиополимерите – ХП (химиокомпозитите), ГЙЦ (глас йономерите) и някои други материали. С амалгама не работим – тя има единствено социална стойност, тъй като тя е неестетична, има странични ефекти, а и може да доведе до вторичен кариес или счупване на зъба.

Фотокомпозитни обтурации

Основен метод на работа е ползването на фотополимерите (ФП) в послойно нанасяне, които изисква повече време и условия на работа от тези за амалгамата, но се свързват химически с зъба, което им гарантира доста по-дълъг живот (липсва микропросмукване между тях и зъба в дълбочина). Лечението започва с поставяне на упойка (мястото се напръсква с лидокаин спрей и така не усещате убождане от иглата), почистване на зъба от кариеса (а при некариозните процеси – лекото награпавяване на емайл и дентин. Тук не се налага изработване на ретентивна форма в здрава тъкан (както е при металните пломби). Ние работим основно по метода на тоталното ецване – емайл и дентин се обработват с киселинния разтвор, който награпавява зъбната повърхност и така я увеличава многократно. Поставя се адхезивът (бондинг агентът) и се полимеризира с фотополимерната лампа, която е с много висок интензитет в ултравиолетовия спектър. Ако зъбът е бил много чувствителен или прозира розовата пулпа се поставя тънък слой ГЙЦ или калциев хидрокис (също фотополимеризиращи) – т.нар. директно (върху нерва) или индиректно пулпно покритие. Това е запазваща процедура за зъбния нерв (виж ендодонтия). Следва поетапно поставяне на ФП и осветяването му, за да втвърдява добре. Ако липсват стенички се поставят метални или целулоидни матрички и клинчета ( нещо като прецизен “кофраж”). Последните етапи са финиране и полиране на повърхността – за по-голяма трайност, за гладкост и блясък. В противен случай се получава микропросмукване след време, а то е основният фактор за вторичен кариес.

*ФП пломби за задни зъби – хибриди - те са по-устойчиви на дъвкателните сили
*ФПП за предни зъби – микрофили – те са по-фино полируеми до силен блясък.

Химиокомпозитни обтурации

Това са отново бели пломби, които втвърдяват без светлина – при разбъркване на две равни части. С тях се работи по-бързо, тъй като се поставят еднократно, а не послойно. Те са с по-едри частици и затова не могат да се полират като ФП, а това води и до лека промяна на цвета с времето. Много здрави са, затова са подходящи за задните зъби.

Глас-йономерни обтурации

Това са бели пломби, които не се ецват, което улеснява работата с тях – използват се в трудни области, каквито са шийките на зъбите (до венеца). Подходящи са и при детските зъби, където киселинният ец е противопоказан и би довел до свръхчуствителност и дори умъртваване на зъба. По-нетрайни са от ФП и ХП, тъй като са по-крехки.

Метални вставки

Тези индиректни пломби (като последните два гореспоменати метода) се изработват в лабораторията по много точен силиконов отпечатък върху модел. Подходящи са при по-големи загуби на зъбна тъкан, които трудно биха се възстановили само от стоматолога.Моделират се от специален твърд восък, след което се отливат от желаната сплав – благородна или неблагородна. Първата (златно-платинена) е за предпочитане, тъй като е биологично поносима, не алергизира, по-естетична е, но стойността й надвишава тази на кобалт-хромовата. За да се поставят тези пломби изискват неподкопани стени. Оттук идва честа грешка да се изборва здрава зъбна структура ако е подмолна. Просто се изгражда с отворена нагоре стена и всичко е наред. Тези вставки се фиксират към зъба с цимент по избор (не са взискателни като керамичните), излишъкът се почиства и се коригира оклузията и артикулацията ако е “висока” пломбата. Тези конструкции се отличават с голяма здравина и трайност, но са по-скъпи от изработените в кабинета поради лабораторния етап. Техен недостатък е видимостта им (неестетични), поради което се ползват в задните участъци.

Бондинг

Бондинг Бондинг

Фотополимерни вставки/инлеи

Инлей Инлей

Керамични/порцеланови инлеи