ЕНДОДОНТИЯ

Ендодонтията (кореновото лечение) е фундаментът в стоматологията, нещо като основата на една къща. Тя се занимава с запълването на каналите, които се намират в корените на зъбите. Свързана е предимно с работа “на сляпо”, което я прави манипулативно деликатна, а и често недооценена от пациента, тъй като единствено при нея липсва краен визуален резултат. Може да се каже, че тя е най-отговорната дисцилпина в зъболечението, тъй като усложненията при неправилното й провеждане са трудно доловими от носителя им, а често с нелеки последици за организма му. Това става поради факта, че при кореновото лечение стоматологът влиза в директен контакт с вътрешния организъм, провежда лечението си в тази деликатна зона на чести полесражения (с микробната инфекция) и оставя трайни следи (заплънката в каналите). Затова, освен мануалното (ръчно) усещане и доброто познаване на каналната анатомия, лечителят ползва услугите на рентгенови зъбни снимки и електрометричното определяне на точната работна дължина с уред, наречен апекслокатор.

Обратим пулпи

Когато стоматологът прецени, че нервът може да бъде спасен без да се налага изваждането му, леченето завършва с биологична „превръзка“ на откритата пулпа с калциево-хидрокисна паста, като ние се придържаме към фотополимеризиращ вариант, тъй като е по-устойчив и не се разтваря с времето, което би довело до дупка под пломбата. Възможно е впоследствие да се стигне до самоумъртвявяне, но важното е да се направи опит за запазване на лекувания зъб жив.

Необратим пулпит

Когато се налага кореново лечение на пулпитен зъб, най-съвременният метод е витална екстирпация – при нея стоматологът под анестезия премахва пулпата на зъба (нерва). В доста държави поставянето на арсен или „умъртвяване на нерв“ (буквално умъртвен зъб) е забранено, тъй като е възможна интоксикация, алергизация и вредно локално въздействие върху периапекса (пространството в костта около върха на всеки зъб, където се развиват грануломите). След това каналът се разширява с ръчни и машинни инструменти и се промива с кипящи разтвори, за да се изкарат остатъците от кръв или зъбна тъкан. Тази механична и химична обработка става под рентгенов контрол, като преди нея се прави малка снимка с инструмент във всеки канал за точното определяне на работната дължина. По този начин на около 1 мм от върха се образува т.нар. “апикален стоп”, жизнено важен за точното запълване. При него се ползва каналопълнежна паста върху спирален пълнител, а след нея се поставят гутаперкови щифтове (пластични) за уплътняване и запълване на страничните хоризонтални микроканалчета. Методологията с активни канални средства за запълване е остаряла и дори забранена в някои държави (САЩ, Западна Европа), но все още се ползва масово у нас, тъй като при неточна работа не води до зъбни болки. Епоксидните смоли, с които работи един съвременен стоматолог са инертни и не се разтварят. Задължителна е и рентгенографията след запълване, за да се установи досигнат ли е апикалния стоп, който не трябва и да се подминава от лекуващия зъболекар, тъй като това ще доведе до болки и/или труден оздравителен процес. Когато зъбната пулпа е изцяло мъртва, разпаднала се, често със силна неприятна миризма, но все още процесът не е увредил трайно костта, по-старата школа стоматолози, а и пациенти говорят за „гангрена“ на зъба. Лечението е аналогично на гореизброеното, но липсва махане на нерв/нерви или умъртвяване, тъй като е настъпило спонтанно самоумъртвяване на нерва, а се налага по-упорито почистване на стените на всеки един зъбен канал във всеки един корен на зъб.

Хронични периодонтити - грануломи

Това са малките топчици или пламъчета около връхчето на корена, които могат да се открият само с помощта на рентгенова снимка и анализа й от стоматолога. Най-честите причинители са мъртви (по естествен път зъбната пулпа е некротизирала), счупени зъби/останали корени или умъртвени от стоматолог зъби (например в резултат на предишно лечение на пулпит). Това заболяване е най-сериозното зъбно състояние, тъй като вреди на целия организъм. Костта около корените е богато кръвоснабдена и с лекота инфекцията (микробите и техните токсини) се разнася и уврежда жизненоважни органи (сърце, мозък, бъбреци, черен дроб и др.). Коварността на това заболяване идва от честата му безсимптомност, затова редовните профилактични прегледи при зъболекар са от решаващо значение за ранната диагностика и своевременно лечение. Единствената разлика от лечението на пулпита е в по-сериозното разширение на каналите, където е депото на микоробна инфекция, а също и в междинните медикаментозни вложки и/или физиотерапия (лазер, йонофореза).

Обострени периодонтити - абсцеси

Те възникват на базата на гореописания гранулом и водят до силни, непреминаващи зъбни болки, а впоследствие и до абсцес с гной (когато инфекцията пробие костта и навлезе в меките тъкани). Тези случаи изискават спешна намеса – трепанация (пробиване на връхчето на зъба) в първа фаза или инцизия на абсцеса (при втора фаза)с цел евакуация на гнойната колекция. Последващото лечение е както при грануломите.

Кисти

При продължително нелекуване на един гранулом може да се стигне до по-голям дефект с формата и размера на фъстък на върха на корена – киста. Лечението на изпълнената с гъста течност кухина е: стандартно кореново лечение; ако не се повлияе се пристъпва към ендодонтско-хирургичната манипулация – апикална остеотомия; в най-тежките случаи се налага екстракция (вадене на корен от многокоренов зъб или целия зъб).

Прелекуване

Особено внимание се обръща на неправилно лекувани или запълнени зъби (иатрогенност), тъй като те са най-честата причина за усложнения. В такива случаи зъболекарят използва размекващи пълнежната паста средства. Ако има счупен инструмент сеналага изваждането му или подминаването му, а в най-лошия случай (ако йонофорезата и запълването не помогнат) – изваждане на корена. При еднокоренови зъби това означава екстракция, а при многокоренови се изважда само проблемния корен –хемисекция.