Денонощна Стоматологична
Холистична Клиника Ведра Дентал
Усмихнете се със самочувствие!
За да бъде вашето лечение в крак със съвременните тенденции, освен познанията и уменията на стоматолога, от голямо значение са и ползваните стоматологични средства. В това отношение ние непрестано се стараем да удовлетворим нарастващите изисквания, като обновяваме материалите и следим върховите постижения на фирмите производители. Най-важният фактор в това отношение се явява информираността. Ние постигаме това чрез най-престижното издание от стоматолози за стоматолози „Reality“, което се обновява ежемесечно и не представлява реклама на стоматологични продукти. Всички използвани от нас средства са с 5 или 4 звезди.
Ние се придържаме към следното правило за избор на материалите,с които работим – да бъдат с най-добрите качества и да са имали възможност да се докажат за достатъчно дълъг период от време (поне няколко години), за да се избегнат нежелателните късни странични ефекти.
Съществуват две основни системи за избелване – в кабинета и домашни (под стоматологичен контрол). Те ползват общ принцип на действие – разпадането на прекиси (водороден или карбамиден) до насцентни форми на кислород (разцепени молекули кислород). Тези свободни радикали са с много мощно действие и извличат свободните съставки в емайла , като по този начин зъбите изсветляват. Ето защо не са желателни две неща: първото е ползването на аптечни форми със стандартни шаблони за гела – така дозата не се контролира и венците (а и зъбите) могат да се раздразнят трайно – възпаление или свръхчувствителност; поглъщането на свободни радикали е по-високо – т.е. по-общотоксични са, а и липсва всякакъв лекарски контрол. Второто е системната употреба на пасти за зъби с прекиси или сода – отново се поемат по-високи дози от вредните свободни радикали, а те са фактори в развитието на тежки процеси като тумори, сърдечно-съдови заболявания и много други. Такава употреба е желателно да става със зъболекарско предписание. И в двата случая (кабинет или вкъщи) се ползват различни концентрации на двата прекиса, като ние използваме само одобрените от Американската стоматологична асоциация. Методът със сеанси в кабинета е с много висок % прекис, в съчетание с аргонов лазер или силна светлина (като тази от лампите за фотополимеризация) и трае около час и полвина. Домашните системи са дневни и нощни (около 8 часа), като дневните са по-агресивни и са за 2 или 3 часа. Гелът се поставя в индивидуални шини по отпечатък от зъбните редици на пациента. Причината за разпада на прекиса до силно активния кислород и тайната му се крие в човешката слюнка и ензимното й съдържание.
Днес златен стандарт на работа по света е адхезивната стоматология (бондинг), като ние във “Ведра Дентал” не правим изключение. Работим изключително с композиционни материали (те са с керамична структура + адхезив), а амалгама (живак +сребро) не се ползва (тя има едно единсвено предимство- стойността й). Една бондинг система се състои от етчинг (киселината, която подготвя зъба), бонд (течната съставка с огромен принос за съвременната стоматология) и самия композит (фото- или химиовтвърдяващ), а също и финирна и полирна системи. Етчингът използва естествената релефност на зъбите под повърхността на емайла и я засилва хилядократно със силното си киселинно действие и подготвя всички повърхностти за следващия етап.
Адхезивът (бондът) се нанася със специална фина четчица (за да не се нарани кондиционираната зъбна повърхност). Огромната му роля е така да повлияе на емайла и дентина (които се различават по структура и състав), че те с еднаква сила да се свържат с бъдещата пломба. При най-новите системи това се постига успешно (проблемът доскоро беше в многото вода и органични вещества в дентина под емайла, които не се свързват добре с композиционния материал). Нанесеният върху така подотвената зъбна повърхност полимер се свързва химически с нея (за разлика от амалгамата, при която зъболекаря подкопава, за да се осигури механична задръжка). На това се дължи дългия живот на фотополимерните пломби – те не се отлепват и не пропускат между себе си и зъба. Освен това са създадени с физичните свойства на на ТЗТ (твърдите зъбни тъкани) и при разллични въздействия се дърат като тях (а амалгамата има по-висок коефициент на разширение и с времето може да спука или счупи зъба – действа подобно на вътрешен клин). Така тези материли могат да се поставят навсякъде, без да се налага изборване на здрава зъбна тъкан. Те безпроблемно възстановяват дори супен ръб на преден зъб, където формата, натоварването и силите при отхапване са доста неблагоприятни. Освен това композитите са с естествен на зъбите цвят и се полират до блясък, особено микрофилите, които се ползват за предни зъби. Те имат по-дребни частички и тъй като натоварването в този сектор е по-малко, при тях се набляга на естетиката и естествеността. За задни зъби подходящи са хибридите – с по-едри частици, но доста по-устойчиви на мощните дъвкателни движения.
Понякога, при по-чувтвителни зъби, се поставя гласйономерна подложка в тънък слой, която предпазва пулпата от нежелателни усложнения – най-често свръхчувствителност от студено след пломбиране за продължителен период от време.
За изграждане на по-разрушени зъби като подготовка за коронка или мост се ползват химиополимерите (самовтвърдяващи материали). При детските зъбчета или при шиечни кариеси се полват ГЙЦ (глас йономерни цименти), тъй като не изискват ецване и се поставят по-бързо.
Кореновите канали се обработват механично и химично, а при по-тежки случаи – и с лекарствени средства.
В случаите на обратим пулпит (открит нерв,който може да се спаси) се ползват фотополимерни калциево-хидрокисни пасти за отграничаване на откритата тъкан. За разлика от старите ръчни и машинни инструменти за обработка на кореновия канал, съвремените се ползват с вертикално остъргващо движение по или обратно на часовниковата стрелка. Така не остава непочистена стена в канала, което е от решаващо значение за оздравителния процес. Най-подходящи са никел-титановите инструменти, които се огъват чудесно и в най-кривия канал (особено важно при въртящите се машинни инструменти), а след това си възвръщат формата. Това предпазва и от нежелани счупвания.
За химичната обработка на канала се използват множество средства, но основно се съществуват две групи – за разтваряне на органичи тъкани (кръв, разпадна тъкан, микроорганизми и други) и за неорганично хелиране (остатъци от ТЗТ). Съществува и група вещества, насочени към разграждане на стари канални заплънки (в миналото се ползваха пълнежни средства на евгенолова или резорцинова основа, които са все още най-широко застъпени в България, но отхвърлени от съвременната стоматология, тъй като алергизират, а и се разпадат с времето частично и каналите остават празни).
Лекарствени средства се поставят временно в канала и помагат за локалното овладяване на процеси, в които организма няма достататъчно сили да се справи сам.
В съвременната ендодонтия се ползват каналопълнежни средства без лекарствено действие, но плътно обтуриращи каналната система.Те са на основата на епоксидни смоли и тъй като са неразтворими, служат като дълготрайна заплънка. Съчетават се с гутащифтове, които са конични и пластични и допълнително уплътняват канала, а също и аксесорните хоризонтални микроканалчета.
Често след запълване се налага изграждане на силно разрушения зъб, като за целта се завинтват и/или циментират калибрирани канални щифтове. Най-разпространените системи са титанови, а по-рядко се ползват златни сплави. Те са ретенционни (задържат) в горната си част, където се доизгражда зъбното пънче в кабинета от стоматолога.
За въпросното изграждане на надвенечната част се използват материали в различен от зъба цвят (например син), което улеснява зъболекаря. Те са композити, по-често самовтвърдяващи (ХК) или двойно втвърдяващи и са с голяма здравина.
За почистване на зъбите от отложените налепи и зъбен камък съществуват основно две системи – ръчна и машинна. При първата се работи с метални инструменти със завит и наточен край. Те могат да влизат в голяма дълбочина и се ползват основно при пародонтален кюретаж от специалист –пародонтолог. Машинният метод е с по-универсално приложение и е по-добре приет от пациентите, но той помага в по-хигиенната (ранната) фаза на пародонталните заболявания, тъй като е с по-масивни върхове и не позволява дълбоко навлизане подвенечно. Уникалното в него е съчетанието на вода и вибрация. В резултат от микротрептенията на закривения титанов връх, водите молекули се пръсват, а отделената енергия, съчетана с вибрацията, лесно откъртва твърдите отлагания. След това почистване задължително се полират с гуми, четки и пасти третираните повърхности, за да не натрупват нови отлагания. Това е особено важно за оголени коренови повърхности, които са по-грапави и следователно задържат по-лесно от емайла.
Когато отлаганията са по-скоро неестетични, отколкото обемни (например при пушачи), могат да се почистят със специални въртящи инструменти, подобни на изброените по-горе (гуми, четчици и пасти).
От първостепенно значение тук е точното предаване на информация към лабораторията, а това зависи от редица фактори. От материална гледна точка – най-вече от отпечатъчния материал, а също и от лъжицата за отпечатък, ретрахиращи корди (с различни дебелини са и се поставят под венеца, за да осигурят място за коректурата) и адстрингентния (подсушаващ) хемостатиченен (кръвоспиращ) разтвор. А-силиконите са посредниците за избор, тъй като са относително хидрофилни (не се “страхуват” от течности), много точно възпроизвеждат полето, и втвърдяват за 2-4 минути. Обикновено се редуват гъста маса (за основна форма и обем), последвана от рядката (корекционна). Другият начин е едновременното им поставяне (рядката в устата, а гъстата – върху лъжицата от сестрата). Това, както и много други детайли дава окончателния отпечатък и предвидими резултати. Така се взимат отпечатъците за всички конструкции, изработени чрез зъботехническата лаборатория, от инлея до тоталните (цели) протези.
Важен фактор при подготовката за коронки, мостове и много други са изпиляващите инструменти и тяхната форма. Така например за околовръстен праг при праговите коронки се ползват поредица борери, най характерните от които са с форма на пресечен конус. Те могат да пилят с цялята си повърхност, само с върха, със страничната си повърхност, в зависимост от диамантеното си покритие или нарезите (при твърдосплавните карбидни борери).
След получаване от лабораторията неподвижните конструкции (например фасети, корони, мостове, пинлеи) се фиксират трайно с различни цименти с голяма здравина. Най-силно е залепването при точно съвпадащи си повърхности, а циментите са просто посредник. Циментите от съвременен тип са основно глас-йономерите (по-биологично поносими – не изискват ецване, т.е. киселинна подготовка на зъба и отделят флуор с реминерализиращо действие) и резин цименти (последните са с най-голяма сила на връзката). Съществува и междинен вариант – това са резин-йономерите, които съчетават добри страни и от ГЙЦ и от РЦ. Конструкциите от метал/с метал към зъбната повърхност се циментират по избор – със самополимеризиращи цименти. Изцяло керамичните изискват резин цименти, а фасетите и по-тънките инлеи от керамика позволяват лепене дори с фотополимерни цименти (най-силните цименти), тъй като са достатъчно тънки, за да премине светлината от фотолампата. При фасетките от голямо значение е съвпадението между цвета на зъба, фасетата и резин цимента.
Временните конструкции могат да се изработват от зъботехник или в кабинета по отпечатък преди изпиляването на зъбите. Материалът втвърдява за 2-3 минути, може да бъде в естествения цвят на зъбите и позволява да дойдете и да си тръгнете с Вашите зъби, без да се разбира, че сте посещавали стоматолог. Те, а също и постоянните конструкции в началото се циментират с временни цименти, като за предпочитане са безевгенолните, тъй като евгенолът би инхибирал (подтиснал) полимеризацията при резин циментите за постоянното циментиране (ако ще се ползват такива). Те позволяват устойчивост в устата, а същевременно се свалят достатъчно комфортно в кабинета. За описание на материалите на всички протезни конструкции,вижте ЛАБОРАТОРИЯ.