Денонощна Стоматологична
Холистична Клиника Ведра Дентал
Усмихнете се със самочувствие!
Подвижното протезиране се занимава със снемаемите конструкции. Това включва и тези, които се свалят толкова рядко и се чувстват като свои и неподвижни, че пациентите ги объркват с фиксирани – такива са прецизните протези върху сложни опорно-задръжни елементи (стави, телескоп-коронки, ключалки и др.). Този тип лечение стоматологът прилага най-често при дистално неограничени дефекти в зъбните редици – липсващи задни зъби или в ситуации на по-сериозна загуба на зъби. В тези случаи мостовете не са възможни.
Етапите на изработка са: предварителен анатомичен отпечатък със силикон за модел за индивидуална лъжица;с нея се взима точния функционален отпечатък; проба с наредени зъби; предаване на конструкцията; контроли за ажустиране (при нужда).
Това са най-простите конструкции – задържат се с огънати куки, а основата им е от розова (като венците) или безцветна пластмаса. Много подходящи са при бързо временно възстановяване на външния вид – избит преден зъб, екстрахиране на множество пародонтално разклатени зъби и т.н. Те имат и силно социално значение поради ниската си стойност. Недостатъци при тях са: недотам доброто задържане при функция (има леко потъване) – това се дължи на огънатите куки, които не успяват да противодействат на силното дъвкателно натоварване, а създаващите се микродвижения унищожават бавно костта (под плаката) и пародонта на носещите зъби (опорите на куките); видимостта на самите куки; голямата плакова част, която влошава говор и вкусова сетивност; и др. Ето защо тези протези се разхлабват с времето и се налагат поправки или нова изработка. Свалят се всеки ден и се почистват.
Съвременни конструкции, при които основата се изработва от метал, който е по-тънък от пластмасова плака. Методът е много точен, тъй като тази база, а също и куките, се отливат като точно копие на моделаж с восък. Те пасват идеално към венец и зъби и са почти неподвижни при хранене. Поради здравината на конструкцията свързващите части (базата) са много редуцирани, а това увеличава комфорта, подобрява говора (небцето и езика са освободени) и вкусовите усещания и др. Те не се разхлабват с времето и се налага да се почистват по-рядко, тъй като по-трудно задържат храна и са по-плътни. Металната им част може да се изработи от благородна сплав. Изискване за тези протези е стабилността на опорните за куки зъби. Единствен относителен недостатък е възможността за влошена естетика в случаите на видима част от куките. При тези конструкции се налага пациентът да спазва изрядна хигиена, тъй като всеки зъб е взаимосвързан с общото лечение и не може да се допусне загуба дори и на един. Понякога се ползват и специални средства за профилактика.
Основата на тези конструкции е като тази на горните, но още по-редуцирана. Те се различават по начина на задръжка към опорните зъби. Етапи на изработване: подготовка на опорните зъби; отпечатък от тях и протезното (обеззъбено) поле; определяне на захапката с восъчни валове; предаване на моста-опора с протезата на моделаж с восък върху базис плаката и зъби; предаване на моста и протезата в едно; контроли.
Наподобяват панти на врата, влизащи едни в други и ползващи тефлонов посредник. При тях движение не се усеща и много пациенти споделят, че ги чувстват като свои. Те зависят силно от състоянието на опорните зъби, които се хващат в блок-мост, а в края му се изработват ставите. Те могат и да се поставят на първия изкуствен зъб от протезата, но важното е, че при всички случаи са невидими. Натоварването при тях се поема основно от носещите зъби, а не от венеца и костта под него. Свалят се много рядко.
Ползват греда между 2 опорни зъба едностранно или двустранно.
Върху изпилени зъби се поставят метални кепета а протезата има подобни на металокерамиката корони, които лягат върху кепетата с голяма точност и това ги задържа.
Елементите в близост до протезата се фрезоват и тя стъпва на подготвените легла със съответстващите си повърхности.
Тези протези изискват отлична орална хигиена, без стриктното спазване на която са подложени на висок риск от неуспех ето защо задължение на стоматолога е в такива случаи да подготви пациентите от самото начало за отговорното поддържане след завършване на лечението; по негова преценка може дори да промени плана на лечение към по-неангажиращи конструкции в случай, че пациентът не е способен да полага грижи. При спазване на указанията на зъболекаря те гарантират дълготраен и функционален престой в устата на пациента поради изключителната си точност, която не само че не вреди, а чудесно се хармонизира с дъвкателния му апарат.
Това са конструкциите, които се поставя при цялостно обеззъбяване. Те разчитат на коренно различни средства за задържане, а именно – на вакуум ефекта в горната челюст и на точното съвпадение без излишни плакови части към бузи и език в долната челюст. Те се изработват от розова или безцветна пластмаса и зъби. Етапите за изработването им изискват голяма прецизност, тъй като тук е загубена и вертикалната и хоризонталната компонента на захапката, а също променен външния вид (хлътнали устни и бузи и задълбочени гънки на кожата. Всички тези и ред други промени трябва да бъдат възстановени което изисква прецизност от зъболекаря и търпение от пациента. Отнема време устата, мускулите и ставите да свикнат с новото състояние, което е толкова по-драматично, колкото по-отложено е било лечението. Тук роля в адаптационния процес играе и психиката на пациента.
Задръжката на тези протези значително се подобрява с импланти или остатъчни корени, които се ползват за опора. Така конструкцията от тотална се превръща в субтотална.
Етапите за изработката им са: 1. предварителен отпечатък за модел, по който се изготвя индивидуална лъжица за вече функционален точен отпечатък 2. функционален отпечатък з регистрация на анатомичните структури по време на дъвчене. 3. определяне на захапката с восъчни валове. 4. проба с наредени зъби върху восък. 5. предаване на протезата. 6. контролни ажустирания.