ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯ

Наблюдението на пациент, уста или дори само зъб през известен период от време, се нарича диспансеризация. Такова е например следенето на изхода от лечението на един гранулом, който е саниран консервативно – чрез качествено разширение на канала и запълване с инертна паста. То се осъществява с контролни посещения след определен период от време (3, 6 или повече месеца), които включват рентгенография (тя се сравнява с последната контрола след запълване на зъба и по-точно размер и наситеност на сянката около корена на зъба – гранулома), оглед на мястото от лекувалия зъболекар, насочени въпроси към пациента и перкусия (почукване) и палпация (натиск с пръсти) на зъба. Обикновено се очаква да е изчезнал.

Диспансеризират се всички протезни, а и обтуровъчни конструкции, като честотата на посещенията е правопропорционална на сложността на проведеното лечение, проблеми с общото състояние на пациента, пародонтални нарушения в съзъбието и др.

Особено важно е следеното в хигиенните навици на лекуваните ,което се съчетава чудесно и с т.нар. профилактични прегледи, които са добре познати на всеки. Много погрешна е практиката “Ще отида когато ме заболи!”, тъй като тя води до откриване на процесите в по-напреднал стадий, а оттам и до по-сериозно лечение. Не винаги заболяванията в устата се манифестират с болка, както мислят доста хора. Тези прегледи не са измислени случайно, а са плод на дългогодишен опит в зъболечението.

По подобен начин се следят и: виталитет на съмнителни за умъртвяване зъби (или например след директно пулпно покритие, когато е възможно нервът да се самоумъртви въпреки изчерпателното лечение – организмът на това място просто не е успял да се справи с инфекциозния причинител по ред причини); кариесните бели и кафяви петна – евентуални, но не задължителни, предшественици на кариеса; стабилизирането на пародонталните лезии (борбата за спиране загубата на кост в пародонталните костни джобове) и др.